Възникването, създаването и развитието на читалищно дело в град Разлог е процес, в който участват будни граждани от околията. Корените на читалищното движение, могат да бъдат открити в далечната 1903 година, когато се събират будни граждани и полагат основите на читалищната организация, чийто правоприемник в днешни дни е НЧ „15 Септември 1903 година“ град Разлог.

В огнище на просвета, национално самосъзнание и култура, място за срещи и обмен на нови за времето си идеи се превръща местното читалище.

Първите активни прояви на културно-просветна дейност в Разложко са регистрирани в далечните години на миналия век.

В периода 1875 –1876 година, в IV ти революционен окръг Пазарджик, в който влиза и град Разлог, пристига като  като учител Дамян Попов – възпитаник на Йоаким Груев. Той е основоположника на светското образование и със своите идеи, организира първата театрална група.

На 1 февруари  1909 година на организирано събрание на първенците от града и по-будните граждани  е взето решение за създаване Читалище, които да носи името “15 ти септември 1903 година” . Избраната дата е емблематична за града, на нея избухва Илинденско – Преображенското въстание в Разлог.  За председател на Читалището е избран от съгражданите си Иван Бележков.

Дейността на формираната структура се активизира след Балканската война, през 1913 година. Новото читалищно настоятелство с Председател – Симеон Попконстантинов (учител) и Секретар – Христо Киров,  също учител, изработват правилата за работа на читалището. Изработен е първия Устав на Читалищната организация.

До този момент Читалището се е помещавало в една стая, в къща на централния площад. През 1913 година,  Читалището се пренася в солидна, запазена турска къща, като на долния етаж е разположено кафе и салон за събрания, а на втория етаж се помещава канцелария и читалня.

В периода 1931-1934 година се построява сграда, която е собственост на Читалището. Нейното изграждане е възможно след отпуснати и събрани средства от Популярна банка, Петричка постоянна комисия и дарения от гражданството.

За развитието дейността на Читалището, през годините, допринася работата на активното гражданство в лицето на: Грую Толилов – дългогодишен Председател, маестрото -Никола Стойчев – отдал 40 години от живота си за издигане музикалната култура на град Разлог, Иларион Астинов, Петър Манов –дългогодишен Председател,  Любен Тумбев, Славчо Джоджов, Костадин Гуцев, Йордан Явашев,  Атанас Тумбев, Надежда Стойчева, Иванка Хаджидимитрова и  др.

През 1929 – 1930 година е закупен кинопрожекционен апарат за нямо кино, което значително е увеличило посещението и интереса на гражданите към читалищното дело, а на по – късен етап е  закупен и киноапарат за говорещи филми. През този период, поради активна културна дейност в Разлог е свикана Окръжна читалищна конференция, на която е бил избран Окръжен управителен съвет с Председател Тодор Абаджиев и Секретар – Христо Киров.

ЩАТНИ СЛУЖИТЕЛИ КЪМ ЧИТАЛИЩЕТО ОТ 1955 ГОДИНА:

Председатели: Славчо Джоджов, Петър Манов, Николай Рачев, Тодор Колчев, Атанас Тумбев , Атанас Орозов

Секретари: Атанас Кошов,Атанас Юруков, Атанас Тумбев, Катерина Харизанова.

Завеждащ КМД и Художествена самодейност: Лиляна Бангеева, Райна Рачева, Катерина Харизанова, Йорданка Джупанова, Борис Чеканьов, Юлия Джупанова.

Библиотекари: Цветана Троицка, Петър Захов, Снежана Мануилова, Елена Тумбева, Тонка Рачева, Милка Гальова, Елисавета Янкова, Виолета Крайнова,  Ина Комарска, Росица Чилева, Кръстина Андреева, Соня Будина, Станка Бонкова, Гергина  Манова, София Кацарска, Лена Иванова, Димитрина Татарска, Катерина Орозова, Катерина Дръдалова.

Главни библиотекари: Цветана Троицка, Соня Будина, Станка Бонкова, Елисавета Янкова, Виолета Крайнова, Лена Иванова.

Преподаватели в Детска музикална школа на щат: Иванка Хаджидимитрова- пиано /директор/, Наташа Найденова – пиано, Никола Стойчев – цигулка, Лилия Аргилова – акордеон , солфеж и народно пеене, Радка Маламова – пиано, Людмила Власева – пиано, Благой Юруков – пиано, Георги Грънчаров – рисуване, Магда Балабанова – пиано, Веселка Германска – рисуване, Красимира Мишкова – народни танци.

Ръководител театрален състав на щат – Любен Тумбев.

Касиер – счетоводители: Стамболка Стоичкова , Славиния Чомакова, Цветанка Гудева- Пелтегова, Маргарита Крайнова, Божана Джоджова, Радул Каназирев, Йорданка Тумбева.

Сценичен работник и осветление – Александър Попадийн.

Домакин – Петър Астинов, Георги Весов. Параджия – Димитър Весов.

Шофьор – Цветан Юруков. Общ работник :  Георги Бицин.

Ел. поддръжка: Димитър Пръков, Георги Аврамов.

Чистачки:  Елена Хаджиева, Лиляна Врачева, Васка Татарска, Катерина Тумбева, Любка Малинова, Надежда Кулина, Славка Стойчева,Мария Цуцуманова, Росица Георгиева, Искра Петрова, Цветанка Джупанова, Величка Тахчиева.

Координатор Технологичен център – Людмила Кукова – Гъркова.

Преподаватели в Школата по изкуства и ръководители на състави на хонорар: Преподаватели: Георги Дурев – тамбура, кавал, гайда, Иван Богдански – класически инструменти, Иван Янев – класически инструменти, Йорданка Неделчева – акордеон, Райна Александрова – акордеон, Вера Михайлова – пиано, Кирил Трайков – тамбура, Даниела Богданова – народно пеене, Дамян Кръстев – народни танци, Иван Кацарски – корепетитор, Александър Немчев – цигулка, Соня Христова – английски език, Станка Бонкова – руски език, Огнян Стоянов.

Ръководители на състави: Александър Кокарешков, Иван Марин, Костадин Руйчев, Георги Чопов, Николай Ваклинов, Георги Георгиев, Йордан Юруков, Добрин Иванов, Иван Янев, Христо Коларов, Благой Юруков.

Духовият оркестър работи активно до 1990 год.,след което прекъсва своята дейност. Участват: Георги Георгиев,  Борислав Попов, Петър Милин, Йордан Юруков, Щерю Вецов, Владимир Белчев, Александър Тумбев,  Георги Грънчаров,  Иван Дурев, Любен Бонков,  Живко Костов, Руси Влаин,  Костадин  Йоров, Николай Григоров, Петър Купенски, Иван Копанаров, Димитър Шопов, Атанас Копанаров, Атанас Тумбев, Иван Дуцев, Милчо Сърбаков, Спас Тантилов, Иван Асиов, Иван Шопов, Иван Фидошев ,Иван Цуцуманов, Ромео Парапунов, Димитър Шопов.