Откъс
ТА ТАЗИ ВЕЧЕР САВА АЛТЪНИН ОЧАКВАШЕ АЛЕКСА Тушев. Беше получил хабер, че ще го посети. А каквото трябваше да се приготви и да се на-реди, Гюла го беше свършила и изчезнала някъде зад вътрешните врати. Ако ще потрябва още нещо, едно от момчетата от кръчмата щеше да го изпълни.


– Утре съм канен у Алтънини – съобщи Алекса снощи.

– Недей да отиваш! – рече Росица

– Защо?

– Така.

– Какво против имаш?

– Нищо. За какво ти е притрябвало?

– Е, виж сега. Като ме е поканил, защо да не оти-

да?

Росица по никакъв начин нямаше да каже на мъжа си защо се опитва да го възпре. В годините,

в които беше сама, без него, Сава Алтънин ѝ дава-ше иширети неведнъж. Почукваше оттук-оттам да му се отвори. Въртеше като мечка стръвница около кошара. Е, тя като не ще, не ще. Нищо не може да ѝ направи. Но той не се отказваше.

Една вечер Росица все пак се реши. На слаб акъл ли се найде, умори ли се от чакане, отчая ли се? Ако я питаш, и тя не може да ти каже. Промъкна се, както Савата ѝ беше дал нишан, в старата, но не запустена Алтънина къща.

Ама той Дявола вярно ни оре, ни копа. И най-вече не спи. Не щеш ли Пене Копев я чу. Другите просяци от дружината му спяха отдавна. А той чу

244

стъпките ѝ. Друга такава походка в околията няма-ше. Стори му се, че я видя през една цепка в дъс-ченика на плевнята. Закри слепите си очи. Старият просяк се изплаши. Все едно, че бе повдигнал с тоягата си предницата на нощната риза… Чия? На кого? Плю си в пазвата. Прекръсти се три пъти и легна ничком в сеното. Запуши ушите си. Не искаше да очаква обратния път на стъпките.

„Господи помилуй! Сънувам или откачем?“

И сетне до края на дните си, той не изплю това камъче изпод езика си.

РОСИЦА ВНЕЗАПНО ИЗТРЕЗНЯ. Толкова се обичаше, че сама се спаси от греха, който неизбеж-но щеше да нарани собствената ѝ представа за себе си. Щеше да надраска лицето ѝ.
Имаше нещо отблъскващо в Сава Алтънин. А че беше хубав, беше. В нрава му беше кусурът. Мъж с инстинкт на хищник. Искаше всичко да е негово. От ливадите по цялата яка на едната планина до чарковете по реките на другата, от парите в популярната банка, до жълтиците в наниз, от ратаи до хотели и къщи, от просяшките торби с изпросените комати и за неговите прасета, до жената, на която ще хвърли мерак…

Когато на такъв мъж му се врътне ключ под носа, може да се отключи друг бяс. Ще му се прииска да си отмъсти за накърнено мъжко честолюбие. Пък начини много.

От това се плашеше Росица и се опита да възпре мъжа си.